|
|
Символът на пентаграма
Съществува спор в историческата наука кога за първи път е бил употребен символът на пентаграма. Датировката на този символ варира между 8200 г. и 4000 г. назад във времето. За родина на пентаграмата се сочат Шумер, Вавилон. Като астрономическа схема на движението на планетата Венера, пентаграмът се появява първоначално 4000 г. пр. н. е. в Месопотамия. Също така пентаграмът е египетски и шумерски знак за звезда. В египетските гробници небето се обозначавало с пентаграм.
С пентаграм е свързана Венера - като планета (защото движението и наподобява пентаграм - пет завъртания за 8 години) и като богиня, разглеждана като символ на Любовта, на всичко прекрасно и хармонично. В Месопотамия Венера е възприемана като символ на войната. Венера може да се асоциира с гръцката Афродита, асирийската Астарта, егип. Хатор, с Кали в индийската митология и Ерда в скандинавската митология.
Всъщност по отношение на интерпретацията на пентаграма, Герман Вирт дава доста интересна теория, обръщайки внимание на това, че в немския език пентаграмата се нарича вещерска лапа или "Drudenfuss". Вирт твърди, че "Drude", т.е. вещица, всъщност произлиза от думата "Thrud", т.е. майката на бог Тор, за която богиня почти нищо не е известно. Според същия Г.В. пентаграмата е сакрален календарен символ, обозначаващ зимното слънцестоене, Нова година и Юл.
Названието "пентаграм" идва от гръцки - 0т "pente" - пет и "gramma" - линия.
Пентаграмът е използван като символ от Питагорейците за техният таен орден. Причината за това е т.нар. златно сечение (като термин е въведено от Леонардо Да Винчи, но Евклид е този, който формулира задачата за "делене на отсечка в крайно и средно отношение" в Книга 6 на "Начала").
Пентаграмът е образуван от 5 "златни" триъгълници ("златен" триъгълник, това е равнобедрен триъгълник, на който отношението между дължината на бедрото към дължината на основата е 1.618 и има 36о на върха и съответно 72о при основата), вписани в правилен петоъгълник. Всяка от петте линии, съставящи тази фигура, дели другата в "златна" пропорция.
При питагорейците пентаграма, описана в кръг, означавала мълчание на посветения. Петте й края символизирали 5 години мълчание и учение, които предшествали посвещаването.
Първоначално пентаграмата е символизирала женското начало. Но с течение на времето това доста се е променило. Този символ е бил включен като част от кампанията на Ватикана за унищожение на езическите религии и похристиянчването. Църквата се борила с езичеството, като обявявала техните богове и богини, също и техните свещени символи, за Зло. В тази битка тризъбецът на Посейдон става вила на дявола, островърхата шапка на мъдреца става магьосническа и вещерска, а пентаграмата - знак на Дявола.
Днес пентаграмата е символ, изтъкан от много значения.
Може да се каже, че символизира фигурата на човека с разперени ръце и крака и изобщо човешкия микрокосмос. Може да се каже и, че символизира съвкупността от пет елемнта. Според западната традиция тези пет елемента са: Земя, Вода, Огън, Въздух, Дух. Според източната традиция са: земя, вода, огън, въздух, празнота.
Тези пет елемента отговарят на определени принципи, част от микро и макрокосмоса и се наричат понякога Петте стихии или Петте първоелемента. В някои алхимични текстове, тези пет елемента се водят съответстващи на пет агрегатни състояния на материята и се обозначават: Flatus (газообразно състояние на материята; Въздух), Ignus (плазмено състояние на материята; Огън), Aqua (течно състояние на материята; Вода), Terra (твърдо състояние на матрията; Земя), обединени от Lux (Енергия; Светлината).
Както в източната традиция, така и в западната, има установен порядък в разположението на елементите.
В западната традиция се води, че петият елемент одухотворява другите четири елемента, т.е. Духът властва над четирите същностти. Някои западни магически системи се връщат към Платон и на мястото на Духа ситуират Космос.
В източната традиция те отговарят на петте градивни природни елемента от източната традиция, а също и на петте основни нива на човешкото съзнание, като най-важният елемент е празнотата, която съдържа всичко и всичко свързва в едно.
|
|
|
|
