Микаел център

алтернативна медицина



туристическа агенция

Хороскопите на Надиа

счетоводна кантора SAGITTARIUS - Русе

Консултация с биоенерготерапевт

Потребител

Потребителско име:

Парола:


Забравена парола?

Регистрирай се!
КАРМА И СЪДБА : Какво всъщност очакваме на рожденния си ден
Публикувана от mikael на 2018/2/12 6:00:00 (1098 прочита)

Резултат с изображение за честит рожден ден





Какво се случва? Просто се радваме, че някога на тази дата сме дошли на земята, която смятаме скоро да не напускаме?

ДЕН НА ОТВОРЕНИ ВРАТА

Празнуването на рождения ден в християнския свят е започнало неотдавна – в края на ХIХ век. Дотогава са чествани именни дни, или по-точно второто, главно раждане - това в името на Христа. Празнуването на деня на появата на човека на бял свят се е смятало за езическа отживелица.

И между другото съвсем правилно. В езическия свят датата на идването на земята е ключова и са съществували особени правила, които е трябвало да се спазват неотклонно на рождения ден, и то не само от виновника на събитието, но и от неговите близки. Хората вярвали, че на този ден човек отваря вратите между земния и отвъдния свят, вратите, през които душата му е дошла на земята. Точно в това се изразява опасността, защото оттогава всяка година на този ден през “пролуката между световете” може да се промъкнат зли духове, способни да изкривят съдбата ви, да “разбъркат всички карти”, да разрушат бъдещето ви. Затова в дома на новороденото предварително се събирали всички членове на клана и приятелите, за да могат с добрите си благопожелания и подаръци да привлекат към човека благосклонното внимание на Светлите сили и да го защитят от домогванията на Тъмнината.

Разбира се, християнството не можело да разреши този празник, в който има толкова мощна езическа символика. Църквата се борила с него безпощадно и все пак древната традиция не могла да бъде унищожена. Защо? Явно, потребността да преживеем по по-специален начин деня, в който сме се появили на този свят, е заложена вътрешно, в подсъзнанието ни.

В НАЧАЛОТО НА СЛАВНИТЕ ДЕЛА

Независимо дали човек съзнава или не този факт, рожденият му ден всеки път го връща в “началната точка”, където и когато му е била подарена цялата вселена. Замислете се. Моментът на нашата поява на бял свят е съпоставим с първия ден от живота на Адам. Какво е видял той, когато е отворил очи - току-що появилият се от небитието свят, в който на него, сътворения по “образ и подобие Божие, предстояло по право да заеме ключовото място. В Библията е казано, че Адам е бил създаден, “за да дава имена на земните твари”. Тоест, главният подарък, който е получил първият човек на рождения си ден, е било правото и възможността да съзидава, да участва, заедно с Бога, в сътворението на света. А ние, децата на Адам, появили се в него, също получаваме този велик дар за творчество.

Бихте могли да възразите, че съвсем не всеки съвременен човек е християнин. Да, разбира се, но независимо от това корените на европейската цивилизация водят далеч в ерата на християнството, така че образите от библейската история са живи в нашето подсъзнание или по-точно, дори в това “състояние”, което психолозите наричат “колективно безсъзнателно”, а социолозите - ментално. Ето защо всяка година на рождения си ден, волю-неволю, ние очакваме подаръците, които символизират онзи велики дар, който сме получили при появата си на света.

Нека си спомним приказката за принцесата, която в деня на раждането си била обградена с прекрасни феи, дошли от всички краища на света, за да й поднесат безценни дарове. Едната я дарила с обаяние, другата - с привлекателност, третата – с мъдрост и т.н. С една дума, малкото момиченце е получило всичко необходимо, за да бъде щастливо. Точно така всеки човек, щом се роди, започва да получава като подарък целия свят, пред него има толкова много пътища и в детството си имаме усещането, че светът ни принадлежи изцяло и напълно, разбира се, ако “мъдрите” възрастни не бързат да свалят от лицата ни розовите очила. Но това усещане не е илюзия, а реалност, затова ние всяка година празнуваме събитието, което символизира факта, че някога съдбата ни е дала един велик “аванс”.

ДАР ОТ ВЕЩИЦАТА

Но както помните според приказката до люлката на малката принцеса се появила и злата вещица. Тя също не дошла с празни ръце и нейният подарък като че ли зачерквал всяка радост и красота, поднесени й от добрите вълшебници. Тя дарила новороденото със смърт.

Прието е да се благодари за всеки подарък, който получаваме на рождения си ден, дори и да не ни е съвсем по вкуса. А и да се откажем от него е невъзможно. Всичко е съвсем по правилата - приемайки в дар живота, ние задължително приемаме и другия дар - смъртта. Смисълът му се състои точно в това - постоянно да ни напомня, че запасът от сили и младост е изчерпаем и че те са ни дадени, само за да можем да трупаме в себе си другото, нетленното, неподлежащо на разрушаване богатство - това на духа.

Година след година, празнувайки рождения си ден, ние се връщаме към изходната точка, за да направим своята равносметка. И дори ако човек не се старае точно в този ден да преосмисли изминатия път, все пак получава от съдбата нейната “сметка”. Всичко е много просто - ако рожденият ви ден е празник за вас, ако искате да го прекарате весело сред близки и приятели, значи всичко е наред; получените от съдбата дарове не са били похабени, служат ви в името на правдата и вярата. Ако не ви се иска нищо да празнувате и да размишлявате върху изминатия път, ако ви потиска усещането, че всеки рожден ден е просто крачка към неизбежната смърт, това е лошо. Излиза, че напразно са ви поднесени всички подаръци и че в кутията, където ги събирате, е останал само един от тях - този от злата магьосница.

И така, ако човек е престанал да се радва на рождения си ден, ако изпитва само тъга и неудовлетвореност, тези негови настроения могат да се смятат за сигнал, че е престанал да бъде “творец на света” и бездушната вселена е победила неговата жива душа. За съжаление, съвременният живот по всякакъв начин способства за това тленното да победи безсмъртното у нас. В древни времена, когато мъдростта и опитът са се ценели, с всяка изминала година социалният статус на човека само се е повишавал. А сега цари култът към тялото, младостта и здравето (чувствате ли какви позитивни емоции предизвикват у вас тези думи?), макар че това са най-нестабилните и кратковременни дарове, които можем да си представим. Под влиянието на този култ ние предварително се обричаме на провал в гонитбата с времето, затова започваме да се притесняваме от напредването на възрастта и със страх очакваме следващата “знаменателна дата”.

Този страх е непознат за онези, които на всякаква възраст се чувстват творци, в най-широкия смисъл на тази дума. Такъв човек постоянно усеща, че светът не е победил душата му, че никакви неблагоприятни обстоятелства не са способни да го сломят и да го накарат да се предаде, защото светът, който не притежава жива душа, в който я няма искрата Божия, изначално не е способен да подари на вселената нов, вечен живот. Затова е бил сътворен Адам. Затова се ражда и всяко човешко същество!

Сподели с всички:
Dao.bg Lubimi.com Ping.bg Pipe.bg Svejo.net Web-bg.com del.icio.us Facebook Google Google Reader Yahoo! MyWeb reddit StumbleUpon Technorati
Микаел