Микаел център

алтернативна медицина



туристическа агенция

Хороскопите на Надиа

счетоводна кантора SAGITTARIUS - Русе

Консултация с биоенерготерапевт

Потребител

Потребителско име:

Парола:


Забравена парола?

Регистрирай се!
КАРМА И СЪДБА : Проклятието на щастливеца
Публикувана от mikael на 2018/4/10 6:00:00 (1120 прочита)

Резултат с изображение за prokliatieto na щастливецa




Хайде да си поговорим за просперитет. Знам, че звучи нелепо, абсурдно, може би дори цинично и вулгарно точно сега, когато да спарваш от „кризата” е приоритет номер едно в ежедневието. Имаме къде-къде по-сериозни проблеми на главата, нали?

Въпреки всичко, хайде да си поговорим за просперитет!




Точно сега, в разгара на „кризата”, просперитетът може да се види и пипне най-лесно. Може дори да се помирише. Точно сега, през пролетта.



Разходете се в някой парк. Това, което ще видите там е истински просперитет.



Няма да намерите просперитет в богатите квартали. Няма го в лъскавите казина и по яхтените пристанища, не, нито в моловете, край помпозните правителствени сгради или в „златните“ кредитни карти. Пластмасата няма нищо общо с просперитета. Пластмасата е символ на недоимъка, на свършващия петрол.




Защото просперитет се постига чрез щедрост и благодарност.




Вижте връзката между Слънцето и Земята – милиарди години Слънцето дарява живот на Земята, а тя му отговаря с благодарност.



Това, което виждате в парка е символ на нейната благодарност. Така трябва да изглежда вътрешният ни свят, за да живеем в просперитет.



Интересно, че благодарността на Земята е насочена предимно към нас, нейните деца, с всичките дарове, които получаваме безплатно, които са супер яки (красиви, вкусни, полезни), без които не можем. А в замяна ние сме решили буквално да си ебем майката, с извинение на израза. Децата никога няма да спрат да отмъщават на своите родители.



Защото хората не живеят в щедрост и благодарност. Те живеят в дребнавост и отмъстителност. Вижте отношението между правителство и бизнес, между работодатели и наети, между доставчици и клиенти, между кредитори и длъжници.



Сравнете ги с отношението между Земята и Слънцето.




Всичко в човешкия свят е дребнавост и отмъстителност: „око за око, зъб за зъб”, „пито-платено”…



„Няма безплатен обяд!”



Чудя се само за кислорода, който дишаме, за водата, която пием, за светлината, с която се топлим на плажа, за супер вкусните праскови, които растат в градината, за цвета на лалетата, за безкористната служба на коня и за вярната стража на кучето кой ще плати?




Точно така – никой! Получаваме всичко това наготово, плюс един милиард други подаръци, после започваме да ги делим и да се бием за тях като деца: вдигаме цената на тока, надписваме сметките за газ, приватизираме плажове, воюваме за петрол…



Човешкото стадо обича да живее в дребнавост и отмъстителност. Това нашето не е никакъв просперитет, това е нищета!


Въпреки всичко, има хора, които мислят, че живеят в просперитет. Усещането да караш Богати по надупчените улици, между разпадащите се панелки, покрай препълнените казани за смет и ровещите в тях циганета, това ли е просперитет?



Но има богати държави, разбира се, ние живеем в бедна държава. За всичко е виновна държавата, все пак!




А да платиш 25 000 долара за вечеря, докато милиарди хора по света гладуват, това ли е просперитет? Има ли значение дали кофите с боклук са точно под носа ти или на удобно километрично разстояние, така че да не ги виждаш?



Това не е никакъв просперитет. Това е нищета. Безизходица. Недоимък. Нищетата е обединяваща черта на всички хора по света. За едни от нас тя е духовна, за други – материална, а за трети и двете.




Ето как стигнахме до проклятието на щастливеца.



Няма истински щастливи хора на тази земя. Може би мислите богатите, смелите, силните, успелите, известните, красивите, умните, влюбените за щастливи, може би те точно това ще ви кажат. Но ще ви излъжат в очите.




Който има хиляда лева е нащастен, че няма един милион, а дори да го получи пак ще бъде нещастен, защото няма десет. Смелите завоеватели, жестоките тирани на човечеството са жалки страхливци в своята душа, с ОГРОМЕН комплекс за малоценност.




Силните не трупат сила, пари, власт и влияние по друга причина, освен от страх, че някой друг може да ги измести, да стане по-силен от тях. Успелите винаги считат себе си за недостатъчно успели. Известните живеят в самотата на своята слава и смъркат кокаин. Красивите са нещастни, защото остаряват. Умните мразят всички – глупаците, понеже са глупави и гениалните, понеже са по-умни от тях. Самотниците завиждат на „щастливите” двойки, а участниците в „щастлива” двойка изпитват съмнения дали са се обвързали с най-подходящия човек. На тях винаги им се струва, че светът е пълен с много по-подходящи отчаяни самотници.




Истината е, че човек винаги постига целите си. Но никога не е щастлив с тях. Покореният връх не е връх.




Има по-високи от него. Проблемът е, че никой не се интересува от равнината. Никой не се наслаждава на спускането. Всички искат само върхове…




Какъв е изходът, ще ме питате вие?
Погледнете в началото на текста.
Щедрост и благодарност, вместо дребнавост и отмъстителност.
Това е изходът.




Ако се чувстваме благодарни за всичко, което имаме в настоящия момент, ще бъдем истински щастливи. Ако непрекъснато искаме още, ще сме обречени на нещастие. Кой драпа за повече, кой трупа? Бедният – този, който живее в оскъдица, който няма достатъчно, на който нещо му липсва. Или поне така си мисли. Богатият не трупа. Него оскъдицата не го вълнува. Той си има всичко. Нали затова е богат! Ако се мислиш за беден, постави се на мястото на някой раково болен пациент или осъден на смърт затворник. А сега отново се замисли дали наистина си беден и дали не трябва да благодариш за всичко, което имаш.



Благодарният е винаги богат, но богатият невинаги е благодарен.




Щедростта, това е друг вълшебен инструмент – средство за отдаване, с цел балансиране на щастието.




Винаги, когато вземеш, предстои да дадеш и винаги, когато даваш, предстои да получиш, при това – много повече.





Ето защо щедростта кара хората да се чувстват добре. Всички ние подсъзнателно сме наясно с простата аритметика на факта, че даването води до получаване и получаването – до даване. Всеки акт на щедрост увеличава „капитала” в невидимата ни „банкова сметка”, която непрекъснато се „олихвява”. Няма значение дали отдаваш пари, любов, признание или усмивки. Каквото дадеш, такова ще получиш в уголемен размер. Отдаването е единственият възможен изход от „проклятието на щастливеца”, от порочния кръг на нищетата, в който постигането на едно желание автоматично води до друго.




Щедростта и благодарността са инструменти за балансиране на щастието. Щастието е възможно само в своя абсолютен баланс.

Паркът е точно толкова красив през пролетта, колкото красиви са ярко оранжевите килими от накапали листа през есента. А планината е еднакво привлекателна през зимата и през лятото, нали? Морето винаги ни омагьосва. Слънцето винаги изгрява. Напълно безплатно, при това!
Всички ние сме наематели на телата, които обитаваме и наематели на вещите, който притежаваме. Можем да ги ползваме само временно. Да не забравяме, обаче, че водещо кредо на нашия „хазяин” и „кредитор” са щедростта и благодарността. Човешката дребнавост и отмъстителност стоят, меко казано, смешно на фона на Вселената.



Водени от щедрост и благодарност, ние се доближаваме до истинската си същност.
И забравяме за „проклятието на щастливеца”

Сподели с всички:
Dao.bg Lubimi.com Ping.bg Pipe.bg Svejo.net Web-bg.com del.icio.us Facebook Google Google Reader Yahoo! MyWeb reddit StumbleUpon Technorati
Микаел