Микаел център

алтернативна медицина



туристическа агенция

Хороскопите на Надиа

счетоводна кантора SAGITTARIUS - Русе

Консултация с биоенерготерапевт

Потребител

Потребителско име:

Парола:


Забравена парола?

Регистрирай се!
КАРМА И СЪДБА : Прониквайки все по-навътре в тайните на хипнозата, учените установиха какво става с човек, когато се намира в състояние на хипноза
Публикувана от mikael на 2018/10/9 6:00:00 (1663 прочита)

Резултат с изображение за хипноза
Пациентът започва да усеща постепенно нарастваща тежест в ръцете и краката. Човек се успокоява и като че ли постепенно се сковава, появява се непреодолимо желание да заспи. Успехът зависи не само от опита и старанието на хипнотизатора, но и от онзи, който трябва да бъде хипнотизиран.


И така, ако човек успешно влиза в първата фаза на хипнозата, то той се чувствува така, като че ли главата му отвътре се озарява от ярко сияние, от ослепителна светлина, която му носи радостно чувство на увереност и вътрешна свобода.

Приблизително така описват възникващия вътре в тях образ на светлината онези, които са изпадали в първата фаза на хипноза. В тази лека фаза хората все още частично контролират съзнанието си и затова след излизането от първата фаза могат да споделят впечатлението си. Интересно е, че редица заболявания успешно се лекуват именно с най-лека хипноза.

Такива са някои неврози, повишената възбудимост на нервната система или онова, което днес наричаме комплекс за малоценност. Обаче възможностите на леката хипноза да въздейства върху организма са ограничени. Ако сеансът продължава и гласът на хипнотизатора става все по-твърд, а заповедите му все по-категорични: Сън! Спете!, настъпва втората фаза — средната хипноза, когато човек потъва в хипнотичен сън.

При това, погледнат отстрани, такъв човек изглежда малко необикновено: всички части на тялото му застиват в положението, което е пожелал хипнотизаторът, очите са затворени. Човекът възприема онова, което му се внушава и може много точно да изпълнява най-простите действия, които са му заповядани. Например да пие сок, да събира и да мирише цветя, да се възхищава от техния аромат, макар че в действителност не държи в ръцете си нито чаша със сок, нито букет цветя. Между отделните фази на хипнозата не съществуват ясни граници.

Особено неясен е преходът от втората към третата фаза — дълбока хипноза. Обаче когато човекът потъне в дълбока хипноза, в състоянието му се извършват принципно качествени изменения: в момента, когато преминава в третата фаза, рязко се повишава внушаемостта. Това довежда до особено изменение на съзнанието, когато с думи може да се въздейства върху организма, така както не би могло да се въздейства с никакви други средства.

Дълбоката хипноза съвсем не прилича на сън, това не е плод на въображението, не е ефект от артистичната игра на човек, потънал в хипнотичен сън. Това е истинска, макар и много особена форма на съзнание и по-друго физиологично състояние на човека. Как науката е успяла да докаже това? Учените са опитвали да внушат на хората, които се намират в състояние на дълбока хипноза, поведение, което в обикновено състояние при огромно желание е невероятно трудно и най-често невъзможно да се възпроизведе.

Например на възрастни хора внушавали, че са малки бебета. И те започвали да плачат на висок глас, без сълзи, главите им клюмали настрани, ръцете и краката започвали хаотично да се движат. Появявал се дори ефектът на плаващите очи при новороденото, когато и двете очи започват да се движат не в една, а в различни посоки... Подобни опити били направени и с контролна група студенти от медицинския институт, и актьори. Но и едните, и другите, колкото и да се стараели, не успели да изиграят истински бебета.

Но най-строгото и обективно доказателство бил фактът, че при възрастните преобразени в бебета, била регистрирана детска енцефалограма. каквато естествено никога не би могла да бъде наблюдавана в контролната група от възрастни — студенти и актьори. От описаните опити произтича любопитен и неочакван резултат: очевидно в паметта на всеки човек се пази цялата информация за самия него — буквално от момента на раждането му. Обаче тази информация е така сигурно и дълбоко скрита, че може да бъде извлечена на повърхността само в състояние на дълбока хипноза. С други думи, човек нищо не забравя, макар че не всичко може да възпроизведе.

Онзи пласт от паметта, който пази преживяванията и реакциите в бебешката възраст, бил наречен рефлекторна памет. И така, по време на третата фаза можем да си спомним онова, което отдавна и напълно сигурно сме забравили.

Причината е свръхвъзприемчивостта към думите на хипнотизатора. В науката третата фаза на хипнозата е получила названието сомнамбулизъм. Названието е заимствувано от онези времена, когато смятали, че хипнозата е действие на душевни флуиди или магнетични вълни, изхождащи от хипнотизатора. За да може човек да изпадне в състояние на дълбока хипноза, на хипнотизатора са необходими от 10 до 30 минути.

Това време е съвсем индивидуално и зависи от много причини. На първо място от това, до каква степен е готов този, който ще бъде подложен на хипноза. А какво означава степента на готовност? Това е и умението да концентрираш своето внимание в нужната посока, и способността към силно въображение, и личното отношение към предстоящия сеанс, и доколко се доверяваш на хипнотизатора, и собственото ти самочувствие и настроение.

Голяма роля играе и опитът: с всеки следващ сеанс човек все по-лесно изпада в състояние на хипноза. Много важно е и умението на хипнотизатора, и това как той е настроен за работа, важно е времето, часът от денонощието и околната обстановка — с една дума, всичко онова, на което реагира всеки жив човек независимо дали иска, или не иска. Нека приемем, че за да изпадне човек в състояние на дълбока хипноза, са му необходими 20 минути. Но какви са тези минути!

Минути на пълна вътрешна концентрация и напрежение за лекаря, Минути, през които всичките му духовни сили. воля и внимание са съсредоточени върху внушението, Естествено всеки, който наблюдава такъв сеанс отстрани, започва да си мисли за някаква невидима физическа сила, която по време на внушението се излъчва от хипнотизатора, Колко е трудно да се повярва, че силата на хипнотизатора при внушението съвсем не е материална, че тази сила дори не е звук, а ДУМА.

Разбира се, учените, които се заели да изучават хипнозата, постепенно си изяснили всички тези неща, но окончателният удар на флуидите нанесла електрониката. Оказало се, че думите на хипнотизатора могат да бъдат записани на магнетофон и човек сам да се хипнотизира, прослушвайки записа.

И все пак тук трябва да направим една малка уговорка. Магнетофонът действува почти със същата сила, с която действува и внушението на лекаря. Само че задължително при това определение трябва да присъства и думичката почти... Вероятно нещо подобно чувстваме, когато слушаме една пиеса по радиото, или я гледаме в театъра. Излиза, че електрониката много помага, но не може напълно да замени човека.

И хипнотизаторът, който използува магнетофонното внушение, ще трябва през цялото време да поправя и усилва действието на своя електронен помощник. Известен е случай, когато експериментатор записал на магнетофонна лента думите на хипнотизатора по време на сеанс, в задачата влизало да се помете подът в къщи, да се разтреби бюрото, да се извадят от библиотеката книгите, които ще му трябват за работа. В края на сеанса се предписвала спокойна почивка в креслото и веднага след това следвала заповедта да се излезе от състоянието на хипноза.

И надеждите на този самоизпитващ се човек се оправдали. Наистина под действието на магнетофона той изпадал в състояние на хипноза, тоест провеждал си сеанс на хипноза по собствена поръчка. Излизайки от състоянието на хипноза, абсолютно не помнел какво е правел по време на хипнотичния сеанс. Затова пък виждал стаята си разтребена. И не само това, усещал спокойствие и прилив на добро настроение, което, като при повечето хора, предшества творческия подем. От казаното дотук следва, че при дълбоката хипноза при човека се наблюдава абсолютен провал на паметта, днешната реалност изчезва.

Веднъж един подложен на хипноза се намирал в образа на художника И. Е. Репин и видял през прозореца автомобилите, които се движели по улицата. Как така тези каруци се движат без коне? — ужасен се обърнал той към лекаря. Отстрани подобна ситуация може да изглежда направо куриозна. Веднъж в образа на Иля Ефимович Репин била въведена студентка от икономическия факултет.

Тя смятала, че е 1891 г. и естествено не можела да познае своя мъж. И когато той, намирайки се в нормално бодро състояние, се опитал да й обясни все пак кой е, новоизпеченият Репин помолил веднага да повикат полицията, за да се прекрати това хулиганство. Този пример доказва, че при дълбоката хипноза самосъзнанието може напълно да се превърне в иносъзнание, в друго, второ аз. В такова състояние човек може много активно да изпълнява задачи, които му се предлагат.

В това число и чисто творчески задачи: да реши математически и шахматни задачи, да рисува, да пее, да свири на някакъв инструмент, но, разбира се, винаги трябва да има някакви предварителни навици, за да може да се справи с която и да е от изброените работи. В състояние на хипноза човек може да се избави от много недостатъци: неврози, начални форми на язва, хипертония, астма, сърдечни заболявания. Методиката на лечение на всички тези заболявания е обща: на пациента се внушава състоянието, в което се е намирал, преди да заболее.

С други думи, при хипнотичния сеанс се въвежда в онази възраст, в която се е намирал, преди да се разболее. Едновременно с това лекарят мобилизира и волята на болния за оздравяването му и като непременно условие му внушава радостно възприемане на живота. На този фон внушеното усещане за здраве постепенно, примерно за един месец хипнотични сеанси, се запазва и в къщи по време на самостоятелните занятия и автотренинги.

В човека нараства увереността в благоприятния изход, той започва да вярва, че се е избавил от недъга. И тази увереност се превръща в навик винаги да се чувствува здрав. Тогава нормални стават онези процеси в организма, които обикновено безсъзнателно управляват психиката, нервите, вътрешните органи, тоест отговарят за здравето на човека. И човек наистина оздравява. Тук трябва да подчертаем два момента. Първо, изключително важната роля на положителните емоции за оздравяването — това хората са знаели още от дълбока древност. Пристигането на един палячо в града за здравето на жителите означава много повече, отколкото десетки натоварени с лекарства мулета — още през XVII век пише лекарят Суденген.

И второ, при лечението с хипноза не са необходими нито хапчета, нито инжекции, нито дори физиотерапия. Оздравяването в този случай се базира на собствените скрити резерви на организма. А самият метод — хипнотичното внушение само събужда, мобилизира и направлява тези вътрешни сили за борба с недъга. А по-нататък организмът вече по инерция продължава до победния край да използува всички вложени в него сили.

Творческите и експериментални разработки на съветския хипнотизатор В. Л. Райков откриват нови перспективи при лечението с хипноза. Сега ученият работи над проблема да се използува хипнозата за мобилизацията на имунитета. На помощ на човека трябва да дойдат неговите собствени защитни сили, чиято активност е събудена от думите на хипнотизатора.

Така Райков вижда в бъдеще един от пътищата за предпазването от много заболявания. И ако все пак се случи човек да заболее, тогава на помощ ще дойде лечебният сън. Днес след съответното хипнотично внушение и самостоятелни тренировки онези, които са преминали курса на Райков, могат сами да програмират своите сънища, сами да си поръчват тяхното съдържание. Например: Искам насън да видя Африка, или Искам сънищата ми да бъдат радостни и щастливи. Така че защо да не си поставим задача по време на сън да оздравеем? Засега са получени първите резултати. Но може да се каже, че изследванията са значителни и по този път науката трябва да продължи да се развива. Ами ако се погледне на действието на хипнозата В по-широк план? Тогава започваш да разбираш, че онези сили, които се пробуждат в човека, са неговите творчески способности, за чието съществуване самият той преди това дори не е подозирал. А творчески сили съществуват почти у всеки.

Хипнозата е именно онзи метод, който разкрива в човека творческите му способности. А това се прави така. Хипнотизираният доброволно се въвежда в състояние на дълбока хипноза. И с помощта на внушенията на хипнотизатора става един от великите творци на миналото: композитор или художник, писател или учен — онзи, чийто образ му е внушен. Владимир Райков с усмивка си спомня един случай от своята практика. Готвел една група за сеанс по рисуване.

Сред групата имало студентка, която Райков решил да въведе в образа на И. Е. Репин. Момичето много добре изпаднало в състояние на хипноза, но за най-голямо учудване на хипнотизатора отказало да стане Репин. По някакви лично нейни мотиви. И намирайки се в състояние на дълбока хипноза, в отговор на заповедта да стане художникът Репин, студентката заявила: Няма да бъда Репин! И както и да се мъчех с това момиче, не успях да я въведа в образа на Репин — признава си Райков. — Тогава се сетих да я попитам, така както се намираше в състоянието на дълбока хипноза, каква иска да бъде и момичето, без да се замисля, ми отговори: френска кралица.

Тогава разбрах — продължава Райков, — че от нея художничка няма да стане. И наистина по време на целия сеанс тя седя на стола в позата на кралица. Но да внушиш на един човек, че е станал велик — да речем, че е Чайковски, — само това е малко. Трябва обезателно да му внушиш и състоянието на творчески и емоционален подем. И тогава човек наистина се преобразява.

Той чувствува прилив на сили и онази творческа енергия, което се нарича вдъхновение. Подложеният на хипноза по време на сеанса се превръща като че ли в двойник на човека, в чийто образ в въведен. Проявява се същата дълбока съсредоточеност и пълна откъснатост от всичко странично и незначително. Около него можеш да биеш барабан, да свириш на цигулка, да вдигаш шум, да викаш — той няма да реагира, ако всички тези действия не засягат образа, в който е въведен. Всичките му вътрешни сили се фокусират върху решаването на поставената задача. Изчезва чувството за време и всичко в човека в такъв момент се подчинява само на напрежението и вдъхновението, на порива, на творческата дейност. Какви са резултатите от чисто творческите експерименти на Райков?

Хора, които по-рано практически не са рисували, след 15—20 сеанса започват да правят почти професионални рисунки. Подчертаваме, че такива успехи постигат хора, които започват да рисуват, както се казва, почти от кулата. Първоначално рисуват, намирайки се в образа на Репин, Рафаел или Пикасо. И правят това фактически в състояние, което е различно и далеч от тяхното собствено аз. И художественият им почерк е подражателен. Всеки такъв ученик според своето културно ниво старателно повтаря своя велик учител.

Приблизително след десет сеанса за болшинството подложени на хипноза настъпва период на творческа зрелост, когато могат вече самостоятелно да се занимават с активно рисуване в обикновено състояние, проявявайки в пълна степен своята творческа индивидуалност. За мнозина от тях живописта си остава увлечение за цял живom, а за някои от учениците на Райков това увлечение се е превърнало в професия. Експериментите на Райков са установили, че при хипнозата нараства не само способността за чисто творчество. Подобрява се и абстрактното мислене. Хората по-лесно решават математически задачи, по-добре започват да играят шах.

Бившият световен шампион М. Тал например споделя, че по време на хипнотичен сеанс хипнотизираните са играели два пъти по-добре, отколкото ако не са в състояние на хипноза. Учените са забелязали и една любопитна закономерност: след хипнотичния сеанс хората започват по-малко да ядат и да спят. И това постепенно им става навик. Едновременно с това нараства и работоспособността им — и в онази дейност, която е свързана с физическото им натоварване, и при умствена работа. Организмът не се изтощава, а напротив — по естествен път започва да работи по-икономично, с по-голям капацитет на полезно действие. И това е още едно благотворно, макар и странично влияние на хипнозата върху човека. Изследванията продължават. Една от проблемите, с която хипнотизаторите сега се занимават, е, решаването на сложни научни и инженерни задачи с помощта на хипноза.

Заражда се ново направление в науката — творческото сънуване. Историята познава не един и два случая, когато именно по време на сън ученият е намирал решението на проблема. Менделеев е видял на сън липсващото му звено в Периодичната таблица на елементите, немският химик Кекуле сънувал как маймуните, хванати една за друга, образуват затворена верига. След като се събудил, разбрал, че всъщност му се е присънило структурата на бензола, онова, над което си блъскал главата дълги месеци. Дотогава не в била известна цикличната структура. Разбира се, откритията, направени по време на естествен сън, са рядко явление, но все пак възможно явление. Ами ако предварително се активизира състоянието в нужната насока, ако в състояние на хипноза се настрои човекът за решаването на конкретна задача? При това ако му се внуши, че ще изпълни тази задача именно когато спи?

Обикновено спокоен сън в обикновена домашна обстановка. И точно тук като че ли от само себе си, извън волята на човека и неговото желание, без да се нарушава почивката по време на сън, в главата му идва решението на задачата, над която от дълго време и безуспешно се е трудил. Може би това творческо, както и лечебното сънуване сега да ни изглежда фантастична работа, но в тази насока вече са получени първите положителни резултати. И така, какво до днес хипнозата откри в човека?
chudesa.net

Сподели с всички:
Dao.bg Lubimi.com Ping.bg Pipe.bg Svejo.net Web-bg.com del.icio.us Facebook Google Google Reader Yahoo! MyWeb reddit StumbleUpon Technorati
Микаел